Броени дни преди първото издание на Международен фестивал за градски изкуства и щастие през май 2017 г. Момчил Цонев е обявен за "Творец на седмицата" в онлайн изданието "Public Republic". Представяме откъси от интервюто:
Момчил, през последните 10 години се занимавате с култура и изкуства в Габрово. Как и защо започнахте с това?
Изкуството и културата са в кръвта ми. Дишам с литературата, гледам през очите на минали епохи и техните уроци. Мисля в бъдеще време, както са правили успешните габровци.
Знаете приказката за реката, която тече в различни цветове. По времето на силната индустриализация на Габрово до началото на 90-те години на ХХ век, река Янтра в Габрово също понякога се оцветяваше в различни багри – не като в приказките, а заради текстилната промишленост. През реката на моя живот също текат различни цветове – историята, литературата, журналистиката, мениджмънта на проекти, изкуствата.
Първите ми занимания преди 10 години бяха също много различни. Първата ми книга за историята на Габрово „Имало едно време в Габрово“, която написахме с майка ми, историчката Даниела Цонева.
И нещо съвсем различно – експерименталният и първи у нас „Мултимедиен роман“, който създадох в „Бялото училище“ на българо-френския художник Николай Панайотов в севлиевското село Стоките. Това беше роман, чието действие се развива не върху страниците на книжното тяло, а в компютърен файл. Разказът минава през различни изкуства – литературата, аудио-визията, фотографията, живопистта. Говорим за 2007-2008 г.
Мултимедийният роман беше представен в Бялото училище, в Габрово, в София (в „Червената къща“ и в рамките на „Малък сезон“ в галерия „Васка Емануилова“). За мен този роман беше опит да превърна литературата в обединяващото универсално изкуство, което не е само текст, букви, книжно тяло, а е онова универсално слово, което е преди всичко и е всичко. Словото, разказът са основополагащи и те оживяват във всички възможни форми – текст, звук, визия.
За тези 10 години работа се появиха още три книги в историческата поредица „Габрово – живият град“, първата онлайн енциклопедия за Габрово www.gabrovowiki.com, най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово / Happy Gabrovo“, първата компютърна игра за Габрово www.gabroville.com, онлайн медията Габрово Daily, портала www.gabrovo.net и бизнес портала www.biz.gabrovo.net, а през май 2017 г. – и първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest.
Вие сте създател и главен редактор на онлайн медията Габрово Daily. В какъв ритъм излизат изданията, какви теми и събития отразявате там?
Създадох медията Габрово Daily през 2014 г., която съвсем скоро ще отпразнува третия си рожден ден. Насочването ми към медийната сфера не е случайно – завършил съм журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. От друга страна, целта ми беше Габрово да има модерна и независима онлайн медия с лице към бъдещето, изцяло местна и без каквито и да е обвързаности.
Както подсказва и името, сайтът www.gabrovodaily.info предоставя всекидневна информация за града в различни сфери – общество, икономика, култура, образование, спорт, политика, история. От миналата година има и една специална рубрика – „Ах, този арт“, чийто фокус е да представяме хора на изкуството от Габрово. Като човек на изкуството (завършил съм магистратура „Изкуства и съвременност“ в Софийския университет) за мен е важно творците да имат водещо, а не второстепенно, място в новините.
Освен обичайния новинарски поток за една регионална медия, моята концепция е да отразяваме с приоритет положителните новини, добрите постижения и успехи на габровци в различни области – бизнес, културни, спортни успехи на габровци, с които можем да се гордеем. Зад положителните новини винаги стоят усилията на конкретни хора, конкретни истории, които Габрово Daily разказва.
Онлайн проектите ми обаче не са свързани само с новинарския сайт. През 2015 г. създадох портал за Габрово и габровци www.gabrovo.net със справочна информация – новини, важни контакти и информация, прогноза за времето, транспорт и др. Със старта на портала Gabrovo.net имах възможността да създам най-голямата онлайн медийна група за Габрово, която към момента обединява Габрово Daily, Gabrovo.net, енциклопедията Gabrovowiki, видео бизнес портала biz.gabrovo.net. Целта ѝ е да се предоставя навременна информация на габровци от всички сфери на живота.
Как се стигна до идеята за Фестивала 6Fest и какво се крие под името му?
Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest www.6fest.gabrovo.net предстои да се състои от 19 до 21 май в Габрово.
Периодът не е избран случайно – тогава са майските празници на града, прословутия Карнавал, Фестивала на хумора и сатирата.
От няколко месеца съм в трескава подготовка за първото издание на фестивала. Ще подарим на габровци и нашите гости три дни фестивално щастие в 10 събития с български и чуждестранни улични артисти – циркови представления, огнено шоу на кокили, светлинно шоу, пърформанс с карнавални костюми, маски и живи статуи, циркови и карнавални работилници.
Габрово е столица на хумора, известни сме с габровските шеги, карнавалната традиция, Дома на хумора… Габрово може да бъде и фестивална столица на уличните изкуства, това е целта на 6Fest.
Градът има вековна традиция в уличните увеселения. Много преди да се появи карнавалът на Габрово в съвременния му вид през 60-те години на ХХ век, още от ХІХ век габровци организират градски празник, наречен „Олелийня“, с карнавално шествие, площадно веселие (музика и хора), маскени балове, панаир. Над век габровци оживяват своя град с улични изкуства.
В ХХІ век, 6Fest ще продължи и обогати местната карнавална традиция с най-новото от световните и българските изпълнителски изкуства. Искам по улиците на Габрово да се създава изкуство, а градската среда да бъде сцена, декор, платно за творци.
Името на фестивала “6Fest” („ШестФест“) препраща към началото и сърцето на Габрово – квартал Шести участък. Това е най-старият квартал, където се ражда и развива градът, където се появява първото новобългарско светско училище, израстват занаятчиите, търговците и индустриалците на Габрово.
Идеята за фестивала зрее в мен още от 2014 г., когато създадох клипа „Щастливо Габрово“. Тогава беше популярна песента „Happy“ на Pharrell Williams и по цял свят се създаваха клипове с танцуващи хора от различни градове.
През есента на 2014 г. прекарахме пет прекрасни снимачни дни с режисьора Симеон Сокеров, заснехме най-популярните места в Габрово, в клипа участваха около 180 души, 17 артистични и спортни групи. Част от снимките на клипа бяха предварително обявени и достъпни за публика. Тогава за първи път преминах през организирането на такова мащабно събитие с улични изкуства.
И оттогава темата за щастието занимава мислите ми. Защо България е една от най-нещастните страни в света според световния Индекс на щастието? Защо в страна като Бутан има „брутно национално щастие“ вместо БВП? Какво освен икономиката може да направи една нация щастлива?
Моят отговор е в една различна градска среда, по-весела и по-цветна, а не сиво-панелна, в щастието, което могат да дадат изкуствата.
Вие сте автор на четири книги за Габрово. За какво разказвате в тях?
Поредицата от исторически книги „Габрово – живият град“ се появи през 2008 г. в съавторство с майка ми Даниела Цонева, която е историк.
Първата книга е „Имало едно време в Габрово“. Тя е разказ в архивни фотографии, илюстрации и текст за старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век – столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. Това е книга, която събира в себе си планетата Габрово – колекция от хора, събития, места, истории, предания, процеси в забавен, понякога тъжен или поучителен, исторически „комикс“.
След нея се появи „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” – едно по-научно издание, което за първи път събра в едно книжно тяло 22 чуждестранни и 12 български пътеписи от 1662 г. до Освобождението през 1878 г.
Между кориците на книгата читателите могат да открият не само пълните текстове на пътеписите в превод, но и анализ по тематични области – природа и география, архитектура, историческо и стопанско развитие, етнография, народопсихология, физически облик на габровци, статистически данни за населението.
Една от любимите ми книги в поредицата е „Снежно Габрово за деца“
– първата детска книга за Габрово, която по забавен начин разказва на най-малките габровчета за родния им град.
Едно нестандартно издание е „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов”. Известният габровски лекар разказва в спомените си една различна, жива история – не през големите исторически процеси, а през малките, кварталните случки, където голямото и малкото се събират в едно.
Вие сте създател на първата онлайн енциклопедия за Габрово – Gabrovowiki. Разкажете ни малко повече за този проект. Как възникна идеята, кой пише и обработва материалите, откъде се черпи информацията, за да е потвърдена и надеждна?
Gabrovowiki (www.bg.gabrovowiki.com) , както подсказва и името, е създадена по модела на световната енциклопедия Уикипедия и с отворения софтуер MediaWiki. Това е и първият ми онлайн проект, от 2013 г. Идеята за енциклопедията е част от моето следване на габровския път на новаторството. Така естествено дойде идеята Габрово да бъде градът със собствена онлайн енциклопедия. Материалите се създават от мен, като към всяка статия са посочени използваните източници – това са исторически трудове, сайтове на институции и организации. Gabrovowiki е структурирана по раздели – образование, фестивали, културни организации, бизнес, исторически периоди и др.
Сам ли работите по осъществяването на всички тези проекти?
Писането, разработването, организацията и изпълнението на всичките ми проекти са мое дело. Разбира се, те нямаше да са възможни без помощта на много съмишленици и партньори.
Организатор на проектите е сдружение „Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово“.
Поредицата „Габрово – живият град“ е наше общо дело с майка ми Даниела Цонева. Наш издател е „Фондация за българска литература“ – София, заедно с Румен Баросов.
Успехът на клипа „Щастливо Габрово“ се дължи не по-малко и на режисьора Симеон Сокеров, който е един и от най-награждаваните по фестивали млади български аниматори.
Проектът „Дестинация Успех. П.К. 5300“ с видеоинтервюта със съвременни габровски предприемачи на biz.gabrovo.net стана успешен благодарение на партньорството на Националната Априловска гимназия и участието на ученици.
Останалите проекти – Gabrovowiki, Gabroville, „Щастливо Габрово“, 6Fest нямаше да са възможни без подкрепата на Община Габрово и един изключително важен фактор за насърчаването на местния арт сектор – Програма „Култура“.
Вашата поредица от исторически издания за Габрово носи заглавието „Габрово – живият град“. Как виждате бъдещето на града? Какво според Вас е необходимо, за да се запази жив и значим?
Мнозина коментират името на поредицата с въпроса „Но живо ли е Габрово днес?“ И са прави да питат и да болеят за града.
Името „Габрово – живият град“ се роди като име на историческа поредица, която да покаже най-живите събития, факти, хора на Габрово от развитието му като селище. Това са четири книги, в които има достатъчно поуки от миналото. Успехите на историята не са багаж, който да откраднеш и да пренесеш в настоящето. Всичко има своите причинно-следствени връзки.
В Габрово, а не в София, Пловдив, Варна или Русе се появява първото новобългарско светско училище с меценатството на Васил Априлов и още много габровци. Габрово става индустриалният център, наречен „Български Манчестър“.
Всичко това се е случило на правилното място, в правилното историческо време, с правилните хора. Не можем да ги клонираме или телепортираме в бъдещето. Можем обаче да използваме тяхната формула на успеха, за да създадем нещо ново, за това време, място и хора.
Кои теми от историята на Габрово смятате за най-значими не само за Габрово, но и за България?
Това са новаторските постижения на Габрово, градът на първите неща. Споменах вече две от тях – как един малък планински град става люлка на модерното образование и индустрия. Как Васил Априлов – търговец, който напуска родното Габрово едва 10-годишен, първоначално с прогръцки настроения, инициира, без държавна помощ, революция в българското образование през 1835 г. Как синове на занаятчии и търговци от Възраждането стават индустриалци след Освобождението.
Има две паметни истории от зараждането на габровската индустрия. Без чуждоезикови познания, през 1883 г. габровецът Христо Бобчев заминава с влак за Англия, за да осигури машини за своята фабрика.
Индустриалецът Иван Хаджиберов прочита статия как от водната сила на Ниагарския водопад се произвежда електричество – и решава да построи първата ВЕЦ в България с изцяло български капитали, на река Янтра край Габрово. С огромния информационен поток и познания днес, ние би трябвало да вършим чудеса.
Лазар Донков – самоук художник, завършил само Априловска гимназия, син на индустриалец – създава първия у нас музей на открито „Етър“.
Стефан Фъртунов – юрисконсулт по професия и запален събирач на габровски анекдоти – създава Дома на хумора и сатирата, музей със световно значение.
Как бихте се описали като личност с пет думи?
Споменах вече какъв е девизът на град Габрово, на индустриалците Иван К. Калпазанов и Пенчо Семов. Габровци сме пестеливи хора, така че вместо с пет думи, ще се опиша с три – „Изкуство, труд и постоянство“.
През 2015 г. озаглавих проекта за създаването на първата компютърна игра за Габрово Gabroville – „Българският МанчестАРТ – Изкуство, труд и постоянство“. Днес преоткривам този девиз като дълбоко свързан с работата ми и с мен като личност.
За какво мечтаете?
През 2007 г. помечтах в книгата с разкази и поезия „Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки“ за повече авангард и щастие в живота. 10 години по-късно мечтите ми са същите.
Целият текст на интервюто за Public Republic може да прочетете тук.